Даниел Кормие за загубите на Джон Джоунс

Daniel Cormier даде откровено обяснение какво направи загубите му от Jon Jones толкова трудни за приемане. Проблемът, каза Cormier, не беше просто да бъде победен. Беше убеждението му, че Jones може да преодолее онзи вид безмилостна подготовка, на която Cormier беше разчитал през цялата си кариера. В коментари от интервю с ALF Global, Cormier описа срещата с опонент, когото смяташе за изключение от модела, който познаваше преди.

Думите на Кормие се основаваха на начина, по който измерваше конкуренцията. Той каза, че всеки боец, който го бе побеждавал преди, е работил толкова усърдно, колкото и той. Според Кормие Джоунс представляваше нещо различно: боец с големи физически дарби, остър ум за битка и изключителна издръжливост, който не тренираше по същия начин, по който Кормие вярваше, че тренира. Този контраст стана емоционалното ядро на борбата на Кормие с това съперничество. Думите му не отричат способностите на Джоунс; те ги посочват като самата причина пораженията да бъдат трудно преживени. Кормие се изправяше срещу възможността, че изчерпателните усилия, макар и от съществено значение, не гарантират, че ще може да затвори всяка пропаст срещу уникално талантлив противник.

Кормие обяснява конфликта с усърдната работа

Daniel Cormier каза, че най-трудното в загубата от Jon Jones беше осъзнаването, че усърдната му работа не е достатъчна, за да преодолее това, което смяташе за природен талант на Джоунс. Той описа Джоунс като „изключение“, посочвайки талант, физически способности, ръст, бойна интелигентност и издръжливост. За Кормие това правеше съперничеството по-сложно от обикновен състезателен неуспех. Той бе изградил подхода си около вършенето на всичко усърдно, от работата до подготовката, и не можеше лесно да примири тази отдаденост с резултата от двубоите им.

Тази разлика е важна, защото Кормие не казваше, че усилията са без стойност. Коментарите му по-скоро описват разочарованието от намирането на съперник, чиито качества, по негово мнение, все още можеха да решат двубоя, дори когато Кормие влагаше работната етика, която очакваше от себе си. „Не разбирам как мога да правя всичко усърдно, работата и всичко останало, и той все още да може да ме победи“, каза Кормие. Това изречение обяснява защо съперничеството остана лично трудно за него: загубите оспорваха вярата, че дисциплинираната работа ще му позволи да се изравни с всеки противник. Предоставеният разказ представя Кормие като известен с усърдната си работа след преминаването в MMA от борбата, особено в по-тежките категории, така че описанието му на Джоунс като различен вид предизвикателство носи ясен контекст.

Двата двубоя остават в центъра на историята

Съперничеството между Daniel Cormier и Jon Jones продължи години и продължи да се обсъжда и след оттеглянето им, според предоставения материал. Те се биха два пъти, като Джоунс спечели и двата двубоя, въпреки че реваншът им в крайна сметка беше отменен заради провален тест за допинг. Тази последователност е важна при четенето на коментарите на Кормие. Той говори за чувството, създадено от състезателните резултати, докато записът от реванша също включва последващото му отменяне. Източникът не представя Кормие като връщащ се към конкретен технически момент от някой от двубоите. Вместо това той се съсредоточава върху по-широкия личен урок, който извлече от сблъсъка с Джоунс: талантът и атлетичните способности могат да създадат бариера, която дори предпочитаният от него стандарт за работа не можа да преодолее.

• Кормие описа Джоунс като изключение заради таланта, физическите му способности, бойния му ум и издръжливостта му.
• Кормие каза, че най-голямата му трудност е била да приеме, че Джоунс може да го победи, без да работи по начина, по който Кормие вярваше, че работи.

Размисълът на Daniel Cormier придава на съперничеството по-лична рамка, отколкото прост разказ за два мача. Той определи най-трудното като сблъсък с опонент, чиято способност, по негово мнение, може да надмине предимството, създадено от собствения му упорит труд. Тъй като по-късното отменяне на реванша също е част от историята на съперничеството, коментарите на Cormier остават фокусирани върху вътрешното предизвикателство, което е почувствал, когато се е изправил срещу Jones, а не върху пренаписването на миналото.

Източници: Bloody Elbow