Аманда Нунес избегна битка за временна титла

Норма Дюмон не се преструва, че е приела леко решението на Аманда Нунис.

След като каза, че е готова да влезе за битка за временна титла, когато Кайла Харисън беше принудена да се оттегли, сега Дюмон звучи открито раздразнена от това как се разви цялата работа. Тя казва, че Нунис е имала шанса да приеме тази битка и не я е искала. И не спря дотам. Дюмон стигна дотам да попита дали Нунис не я е отказала, защото се е страхувала да не загуби, преди битката с Харисън дори да се е случила.

Това е силно нещо, което да хвърлиш на боец като Нунис, дори с цялата фрустрация около него. Аманда не е просто поредният бивш шампион, който се мотае в края на дивизията. Тя все още е едно от най-големите имена, които женската страна на спорта някога е имала, и всичко свързано с нейното завръщане привлича внимание бързо. Дюмон знае това. Тя също знае, че собственото ѝ име става много по-силно в секундата, в която се постави директно пред тази история.

Дюмон искаше битката и сега казва на глас това, което се премълчаваше

Версията на Дюмон е проста. Възможност за титла лежеше там за вземане, тя беше готова да скочи, а Нунис нямаше интерес да го направи, освен ако не е замесена безспорна титла. Нунис вече изясни своята позиция преди, казвайки, че иска да се бие само за истинската титла, а не за временна. Дюмон явно не хареса този отговор. От нейна страна изглежда като селективно завръщане, изградено около едно конкретно съперничество и един конкретен опонент, а не около дивизията като цяло.

Тук наистина стои напрежението. Дюмон не е само разстроена от пропуснат възможен шанс за титла. Тя също така поставя под въпрос логиката зад завръщането на Нунис. Според нея това е по-малко за шампион, който се връща да изчисти категорията, и повече за лична сметка за уреждане с Харисън. Тя дори каза, че вярва, че Нунис може да се оттегли отново веднага след тази битка. Ако така вижда Дюмон, тогава има смисъл защо звучи раздразнена. От нейната гледна точка картината с титлата се оформя около по-големи имена и лични агенди, докато на всички останали се казва да чакат.

Дюмон също звучи като човек, който е уморен да стои на едно и също място. Тя настояваше за по-големи битки и казва, че получаването на тези срещи не е било лесно. Така че когато се отвори прозорец, дори за кратко, и той се затвори, без тя да премине през него, това разочарование избухва. Бойците в тази част на ранглистата знаят колко бързо умира инерцията, когато дивизията започне да се върти около шепа по-големи имена. Ако не си вече прикачен към заглавието, можеш да гледаш как собственият ти шанс изчезва, докато всички говорят за завръщането на някой друг.

В същото време това е точно видът твърдение, което бързо кара хората да спорят. Някои фенове ще чуят Дюмон и ще кажат, че тя просто прави това, което се очаква от претендентите – да си пробива път в разговора и да го прави неудобно за по-голямата звезда да я игнорира. Други ще го чуят като пресилено, защото Аманда Нунес вече е направила твърде много в спорта, за да звучи страхът като убедително обяснение. Тази разделена реакция е част от причината историята да има крака. Тя натиска два нерва наведнъж. Набожда наследството на Нунес и набожда начина, по който се разпределят възможностите за титлата, когато е замесена звездна сила.

• Дюмон казва, че е била готова да влезе за битка за временна титла.
• Тя вярва, че Нунес не е имала интерес да приеме този двубой.
• Тя дори постави под въпрос дали страхът от загуба е изиграл роля.
• Коментарите добавят още напрежение към картината на титлата около Харисън и Нунес.

За самата Дюмон това също е умен момент. Тя все още има работа пред себе си на UFC Vegas 116 срещу Джозелин Едуардс и трябва да спечели този двубой, преди да има някакъв по-голям разговор за титлата. Но бойците не чакат вратата на клетката да се затвори, за да започнат да трупат натиск. Тя се уверява, че името ѝ остава прикачено към най-големия разговор в нейната категория. И ако спечели, тези коментари ще се преиграват още по-силно.

По-големият проблем под всичко това е такъв, на който UFC попада всеки път, когато голям бивш шампион се завърне. Дивизията започва да се огъва около това завръщане веднага. Ранглистите имат значение, но само до известна степен. Заслугите имат значение, но само докато по-голяма сюжетна линия не влезе през вратата. Дюмон на практика казва, че вижда това да се случва в реално време и не харесва какво говори за мястото ѝ в опашката.

Сега топката продължава да се търкаля, независимо дали някой харесва коментарите, или не. Дюмон си каза думата. Позицията на Нунис вече е известна. Харисън все още е в центъра на картината за титлата. А останалата част от дивизията е оставена да си пробива път към история, която продължава да се гради около някой друг. Обикновено точно оттам идват и най-острите цитати. Претендентката усеща пропастта между това, което смята, че е заслужила, и това, което прожекторът всъщност награждава, и рано или късно казва точно това, което мисли.