Грешката на Bruce Buffer на UFC Seattle

Bruce Buffer обикновено е гласът, който затваря хаоса, а не човекът, стоящ вътре в него. Този път трябваше да направи обратното.

За първи път Buffer говори подробно за грешката в Сиатъл, където обяви грешния победител след битката между Marcin Tybura и Tyrell Fortune. Той не заобиколи въпроса. Каза го ясно. Грешката беше негова и той поема пълна отговорност за нея.

Това всъщност е центърът на историята. Той не обвини залата. Не се скри зад скоростта на бойната вечер. Не се опита да го направи да звучи по-малко, отколкото изглеждаше. Каза, че е обявил грешно, и в работа като неговата това е възможно най-директното.

Това, което направи цялата работа по-неудобна, е, че се случи на Bruce Buffer, мъж, който прави това от десетилетия и почти никога не се подхлъзва по начин, който се превръща в истинско заглавие. Затова хората го забелязаха толкова бързо. Ако това се случи на по-нов конферансие, феновете говорят за него няколко часа и продължават. Когато се случи на Buffer, веднага се усеща странно, защото гласът му е толкова свързан с увереността в бойната вечер.

Той също обясни, че объркването около UFC 327 е било различно. В онзи случай, каза той, е прочел това, което са му подали, а проблемът е дошъл от информацията, която е стигнала до него погрешно. Тази разлика е важна за него. В Сиатъл, казва той, грешката е била негова. При UFC 327, казва той, грешката е започнала още преди резултатът да стигне до устата му.

Бъфър пое отговорност за грешката

Това го прави повече от обикновена история с извинение. Тя се превърна в поглед към това колко крехки могат да бъдат последните секунди на един MMA резултат, дори в най-голямата организация в спорта. Феновете обикновено мислят, че трудната част е приключила, щом звукне последният сигнал. Не винаги е приключила. Един съдийски картон, едно предаване, едно изречение, прочетено твърде бързо, и целият завършек може да се обърка пред всички.

• Бъфър пое пълна отговорност за грешката в Сиатъл.
• Той казва, че объркването около UFC 327 е било различен вид проблем.
• Той се опитва да отдели собствената си грешка от лошото предаване на информация.
• Историята стана по-голяма, защото подобни грешки почти никога не се случват с него.

Има и нещо човешко в начина, по който се справи с това. Той не звучеше отбранително. Звучеше ядосан на себе си. Това вероятно е единственият тон, който наистина работи, когато човек на неговата позиция сгреши нещо толкова видимо. Хората могат да простят грешки по-бързо, когато този, който ги прави, не обижда всички, като се преструва, че грешката едва е имала значение.

В същото време това е от онези неща, които остават, защото обявяването на грешен победител е една от малкото грешки в MMA, която веднага изглежда по-голяма от технически пропуск. Тя променя емоционалния завършек на битката. Единият кът празнува. Другият кът поглъща загубата. После всичко се обръща. Дори ако поправката дойде бързо, залата вече е усетила грешния завършек веднъж.

Затова е важно Бъфър да говори публично. Той знае ролята си в машината. Той не просто чете имена. Той е последният глас в една от най-важните секунди на вечерта. Когато този глас сгреши, грешката тежи повече от обикновена продукционна грешка. А когато същият този глас каже просто: „това беше моя грешка“, хората слушат.

По-интересната част сега е дали UFC ще затегне процеса около него, след като две грозни обърквания с резултати се случиха толкова близо едно до друго. Репутацията на Бъфър ще преживее това. Тя е твърде силна и твърде заслужена, за да не оцелее. Но спортът не изглежда добре, когато завършекът на една битка започне да се усеща като нестабилен, щом съдийските картони напуснат ръцете на съдиите. Именно това е нещото, към което тази история наистина се заяжда.

Бъфър си свърши работата този път. Той пое отговорност за грешката в Сиатъл. Той прокара граница между това и UFC 327. И напомни на всички, че дори след толкова години, един малък провал в грешната секунда все още може да извади целия завършек от равновесие.